Saturday, June 17, 2017

Самостоятелна книга или поредица?!



От много време темата за самостоятелни книги и поредици ми се въртеше из кътчетата в главата ми и най-накрая ще види бял свят. 
И двете си имат положителни и отрицателни страни и днес ще се заема именно с това, да си кажа кои са плюсовете и минусите за мен на едните и другите.... 

САМОСТОЯТЕЛНИ КНИГИ
Не знам защо, но тук ми е трудно да се представя някоя книга от жанр фентъзи. По-скоро ако ми каже някой да му дам пример ще кажа веднага някоя от т.нар. contemporary. И докато пиша това осъзнах, че една от най-добрите книги, които съм чела някога "Битката" на Матю Райли е всъщност самостоятелна книга и е трилър. Добре, да приемем, че е твърде относително това с книгите и жанра. Защото криминалните романи на Агата Кристи също са прекрасни сами по себе си и не вярвам, че има нужда такива книги да са част от навързана поредица. 

Положителни страни:
  • когато не искаме да се занимаваме дълго време с едни и същи герои и свят; 
  • чудесни за излизане от читателски застой;
  • по-леки са от поредиците, защото всичко се решава в рамките на книгата;
  • имат край; 
  • спестяват пари от последващи книги в поредицата;
  • спестяват място на рафта, което може да се използва за други книги;
  • действието се развива малко по-бързо;
  • няма ненужни описания и се знае какъв е проблемът, който трябва да се разреши.
Отрицателни страни:
  • някои, ни оставят с желание да четем повече за света, героите, а просто си тръгват от нас #ГРУБО
  • имат край; 
  • развитието на героите е прекалено бързо и изкуствено;
  • понякога са доста тежки и пълни с драма;
  • много неща се случват по едно и също време, дори и такива, които са напълно ненужни;
  • няма равенство между пряка реч, действие и описание. 
ПОРЕДИЦИ


Като погледнете рафтовете ми ще видите изцяло книги, които са част от поредици. Като тук се включват и книги, където са с еднакви герои, но приключенията са различни. Навързани и самостоятелни книги от поредица за по-добро разбиране. Не знам какво толкова ме влече към поредиците и са ми такъв криптонит. Много малко са ми завършените такива, повечето чакат следващата книга да се появи на бял свят, а има и такива, които не могат да бъдат довършени. 
Нужно ли да пояснявам, че всичките са фентъзи или се подразбира?!


Положителни страни: 
  • повече време прекарано в света и приключения с героите;
  • щастието, когато най-после следващата част излезе;
  • възможност героите да се развият и да се променят;
  • поредиците изглеждат по-хубаво на рафта, когато са целите #естетика; 
  • опознаване и по-добра памет относно местата по света от книгата, и на героите;
  • повече мистерии, проблеми за решаване и действие. 
Отрицателни страни:
  • чакане по една година, за да излезе следващата част;
  • когато излезе следващата част има опасност да си забравил наполовина предишната;
  • заемане на повече пространство, но за какво ви е пода?!;
  • авторът да преустанови писането на следващата книга;
  • до излизането на последната книга всички завършват на ръба и те карат да страдаш и да започваш да си представяш всички алтернативи, които могат да се случат;
  • когато всичко свърши не знаеш какво да правиш с живота си;
  • издателството, което я издава да реши да не продължава;
  • много излишна информация и протакване; 
  • със сигурност ще се появи любовен триъгълник; 
  • все някой трябва да умре в някоя книга;
  • не знаеш какво може да се случи до последната книга;
  • героите могат да се деградират вместо обратното; 
  • ненужна драма; 
  • ако се чете на по-късен етап дадена поредица, когато повечето от частите или всички части са издадени има огромна вероятност да се спойлнеш, докато се ровиш за нещо, свързано с първите книги.
Не знам кое предпочитам повече. Понякога една самостоятелна книга може да ме накара да почувствам много повече, отколкото една трилогия, например. В повечето случаи бих избрала поредица, защото това ми дава възможност да съм по-постоянна с нещо и да знам какво ще бъде следващото прочетено от мен. Както се вижда и двете си имат положителни и отрицателни страни. Но всички са книги, които дават от себе си по нещо на читателя, а това е най-важното! 

въпроси:
кое преобладава повече във вашата библиотека? 
какво предпочитате да четете и защо?

Sunday, June 11, 2017

Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум/ Tell Me Three Things - Julie Buxbaum


Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!

***
По принцип не съм фен на този жанр и избягвам да чета такива книги, но понякога обичам сама да изненадвам себе си и си взимам подобни книги. Та, такъв е случаят и с тази книга, но точно нея я бях планирала отдавна да я прочета някой ден от моето бъдеще. Е, бъдещето дойде малко по-бързо за нея. 
Останах приятно изненадана, историята не беше толкова сладникава, колкото мислех, че ще е, героите бяха да кажем добре изградени, а и другият огромен плюс, че се развива в Лос Анджелис.

Естествено, няма да отивам в прекалени, скучни, и дълги обяснения, а ще го направя по начина както е всеки път. Любимите ми точици, защото бълети съвсем не ми звучи хубаво, та нека да започваме. 

КАКВО ХАРЕСАХ: 
  • Този път ще започна с храната, тъй като напоследък доста наблюдавам именно какво ядат героите в книгите. Е, тук имахме сериозно вкусни неща - палачинки и гофрети, а вторите се споменавах толкова много пъти, че дори са на корицата на американското издание на книгата. Книгата получи веднага плюс от мен за храната. Защото кой не обича палачинки, особено ако са направени от някой друг. 
  • Има мистерия, която със сигурност ми помогна да довърша книгата, защото не съм от тези, които четат последните изречения предварително. То, веднага ми стана ясно кой може да е Някой Никойски или Н.Н. за по-кратко, но на места почнах да се съмнявам. Е, оказах се права на края, но ми хареса тази лека мистерия, която малко или много държи в напрежение читателя. 
  • Начинът на представяне на историята също много ми хареса, тъй като напоследък ми се чете нещо по различно от да го наречем правия стил за писане. А, и имейлите са с онзи шрифт, който аз толкова много харесвам, така че очите ми винаги се радваха на имейлите. 
  • Идеята е много интересна, защото самата авторка в чата на живо беше казала, че книгата носи това име,  тъй като всеки ден тя е питала децата си да ѝ кажат три неща, които са им се случили през деня. Първо това е много сладко. Второ нещо оригинално е и показва, че се интересуваш от човека, но не по начин, който се нахвърляш като горила върху него и го измъчваш, докато не ти кажи последното нещо. И трето, ако поискаш само позитивни неща, влияеш на другия човек да се оглежда и да обръща внимание на хубавите неща в живота. Така че идеята, лично на мен ми хареса и чаках да видя кога ще се появи заглавието в книгата. 
  • Много реално са представени почти всички ситуации в книгата. Новото семейство, новия град, нови хора. Първоначално мислех, че главната героиня малко преиграва и не е нужно да е толкова гневна на всичко около нея. Но след това се замислих, защото имам малък проблем прибързано да съдя за героите в книгите и всъщност тя наистина беше нормално да се чувства по този начин, пък и както казвам американците си имат своя емоционална система, която е много по-лабилна от нашата. 
  • Харесаха ми различните герои, които са представени в историята. Със сигурност палитрата е пълна и има от всеки по-малко.
  • Джеси е типичната героиня за книги от този жанр. Объркано момиче идва в новия град, където не познава никого, а за капак си има нови членове в семейството. Авторката я е представила като типичната тинейджърка с всичко, което може да ѝ е присъщо, но поне не прекалява. Джеси се усеща много реално и със сигурност лесно може човек да се представи на нейно място, защото самият начин на разказване го позволява. Имаше падания и издигания на места, но поне накрая стана каквато трябва да е. Новите приятелки, които намира в лицето на Дри и Агнес и разговорите помежду им ми бяха изключително забавни и приятни за проследяване. Дри е онова тихо и кротко момиче, което обича по-скоро да гледа отстрани живота, отколкото да е участник. А, Агнес изпълнява ролята на приятелката, която е там, за да те върне на земята и да те вразуми, напълно честна с всеки. 
  • Тео е героят, който харесах още от първата сцена. Хареса ми как е изграден като герой и самата му роля, която изпълняваше в тази книга. Беше толкова открит, ексцентричен и забавен. 
  • Итън и Лайъм са две от лицата, които могат да се окажат отговора на мистерията. За тях се научава все повече с всяка следваща страница и ми хареса, че тук никой от двамата не се оказа лошото момче на гимназията. Поне този троп беше премахнат. 
  • Книгата като цяло се чете изключително бързо, лека и приятна е. Напълно подходяща за това време от годината. Очаквах да е изцяло направена си имейли, но не - те са в началото и края на главите, а понякога мисля, че дори и липсваха. 
  • Има един стереотип, който изключително много ми бърка в здравето и това е, че всички останали момичета в училището са блондинки с тела като на модели или по-слаби и от тях. И разбира се лошото момиче, или врагът, или както искате го наречете беше една от тях. Напълно нормално главната ни героиня беше специалната снежинка, която както никой не я познаваше изведнъж всеки говореше за нея.Това, че историята се развива в Лос Анджелис не означава, че всички са руси и имат добре оформени и изградени тела. Може би, защото се разказва от гледната точка на главната героиня ни е представен така, но е грешно. Както казах не понасям, когато главната героиня е направена да изглежда най-нормална от всички, а другите са все едно паднали от космоса момичета, но пък всички са заинтересовани именно от "нормалната".
  • Нещото, като любовен триъгълник и дори квадрат се появи по някое време в книгата, тъй като главната героиня беше изключително наивна на места и имам чувството, че чистите ѝ емоции я водеха да извършва тези действия. Може би те са нещо като инструмент, с който да се държи вниманието на читателя, но на моменти идваха в твърде много. 
  • Много неестествено приятелство между две от момичетата, когато се случи едно дадено нещо. Първо те се знаеха съвсем отскоро. Второ нещото, което направи главната героиня беше просто подло и тъпо от нейна страна, след като се пише за приятелка. По принцип очаквах друго да се случи, но за съжаление не стана.
"Кажи ми три неща" е една приятна за четене книга, като се изключат някои съвсем малки минуси. Ако харесвате такъв тип книги, то със сигурност ще ви хареса, или ако искате нещо, с което да разнообразите малко.


 въпрос за вас: 
с какво обичате да ядете гофрети?
 моите любими са със сладко от боровинки и сирене. 

Sunday, June 4, 2017

Ще ти дам слънцето - Джанди Нелсън / I'll Give You The Sun - Jandy Nelson


Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

***
Още една книга, която се намира твърде далече от зоната ми на комфорт, но американската ѝ корица ме привлече, а когато я видях в библиотеката на български, дори не се замислих втори път. Да не говоря за чувството да имаш удоволствието първата дата върху Датника да е тази, на която ти трябва да върнеш книгата. Кара ме да се чувствам специална по някакъв странен начин.
Самата книга е едно изкуство, с изключително добре изградени и комплексни герои, история, която ме накара да чакам да се прибера с нетърпение, за да разбира какво следва, много силни чувства и един прекрасен край.
От много време не бях попадала на такава книга, която да ме кара да не я оставям.


" - Ще се изкъпя в оцет, ще ям сурови яйца и веднага ще започна да търся гнездо на оси, за да си го сложа на главата.

- Не разбира това.

- За да промениш влеченията на сърцето. Древна семейна мъдрост.

-А, много добре. В моето семейство просто страдаме."


А, сега малко по-подробно за нещата от книгата ... 


  • Начинът на представяне на историята ми хареса много, защото беше много интересно да се потопиш в двамата герои и да разбереш причините зад действията им. Ако беше само от името на единия, то със сигурност щях да намразя другия. Имаме Джуд на 16 години, която разказва за настоящето и е изпълнена с вина и Ноа, с който преживяваме случките им, когато са били на 13 години, а той от своя страна е пълен освен с въображение и гняв.  
  • Героите бяха много реалистични и добре изградени. Можеше да се усети абсолютно всичко. Сякаш не просто четеш за тях, а направо си се слял. Въпреки, че двамата са пълни противоположности, те се обединяват от изкуството. И двамата показват много силни чувства, че не можеш да останеш безразличен нито към единия, нито към другия, а през цялото време ще чакаш момента да се съберат отново и да се радваш на някакви мимолетни моменти. С напредването на историята и двамата се променят много, и научават важни истини за живота.
  • Тук формата на изкуство не е просто рисуване на картини, имаме пясъчни скулптури и работа с глина. Които са описани толкова добре, че се чувстваме сякаш ние самите творим и се бъхтим.
  • Много хора казват, че трудно навлизат отначало в историята, поради главите от името на Ноа, защото той олицетворява всичко с картини и изкуство, а метафорите са цяла лавина. Но веднъж свикнеш ли, а ако ги и харесаш идва времето на насладата. При Джуд имаме друга форма на изразяване, която ми беше по-странна, че дори при мен се получи обратното и по-трудно се слях с нея. 
  • Авторката със сигурност знае как да си играе с думите, така че да накара читателя да иска да чете и да го накара да чувства. Стилът е лек, а прочетените страници се натрупват по-бързо от нормалното. 
  • Нещо, което ми направи впечатление, че абсолютно всичко в книгата има някакъв смисъл и играе някаква роля. Не се оставя нищо, за което да гадаем или да се чудим защо е сложено в историята. 
Приятелство, Любов, Семейство, Вина, Гняв, Предателства, Изкуство, Прошка. Щастие - "Ще ти дам слънцето" има всичко това. В края ѝ ще искате да се заловите с това, което обичате и да творите. 

"Какво би станало, ако аз отговарях за ключа на проклетата си лампа?"

Thursday, June 1, 2017

Favorite songs from Disney Channel's shows and Original Movies


Първата реакция, когато кажа на някой, че гледам Disney Channel понякога е безценна. Все едно този канал е с контрол за годините, и когато минеш определени рождени дни не можеш да го следиш. Е, аз съм винаги в опозиция на нещо, което не смятам, че е нормално. Така че, когато вдъхновението за този пост ми дойде бях малко 50-50 дали да го направя, но после пък си помислих "Защо не?" и ето ме сега. За Дисни години няма!, а това гласи и за много други неща, ако ви се играе на "Не се сърди човече" - играйте, ако ви се пие сокче Калифорния, или както там го водят в момента - еми пийте. Почти всички неща, които сте правили като по-малки, някои от тях можете да правите и сега. Стига да може да премахнете това сериозно изражение от лицето ви и да се освободите от мислите на тема "Какво ще кажат другите?", защото това нито ви плаща сметките, нито нищо, а само ви пречи. Така че давайте смело!!

И е време да спра с житейските си уроци (ако има желание бих направила и такъв пост), и да започна с темата на поста, която е за любимите ми песни от сериали или филми на Дисни. Ще ги направя до 10. 
Нека да започваме ... 

Бях огромен фен на Shake It Up и ме е яд, че приключи след третия сезон, защото беше много свежо и различно от останалите ситкоми. А тази песен ми носи много спомени и хубави моменти, така че понякога си я пускам, за да се почувствам по-добре. 

2. Descendants Cast - Set It Off (Disney's Descendants)
Чаках с нетърпение филмът за "Наследниците" да се излъчи в България, а благодарение на Дисни, които обичат да пускат новите филми по няколко пъти, си се нагледах стабилно. Беше ми много интересно да вляза в този свят и да го видя през други очи. Героите от филма са оригинални и е изключително приятен за гледане. Ще кажа само, че тази песен съм я слушала толкова много пъти, че дори съм правила упражнения на нея. I know!

3. Sofia Carson and Sabrina Carpenter - Wildside  (Adventures in Babysitting 2016)
Този филм също имах голямо желание да го гледам, а по онова време (Лято 2016) бях в Америка, така че не чаках много и го изгледах още на премиерата му. Беше доста интересен, забавен и ми хареса, че имаше приключение в него. А за песента, е, тя е от тези, които ми подобряват настроението и е чудесна за лежерен слънчев следобед.

4. Olivia Holt - Time of Our Lives (I Didn't Do It)
Не бях огромна фенка на ситкома, но пък когато съм попадала на него ми е било интересно, така че не е един от лошите.В песента пък ми харесва текста, а и музиката е жива и подходяща за много дейности. 

5. Sabrina Carpenter - Stand Out (How To Build A Better Boy)
Ужасен филм! (Да, и аз не си вярвам, че го казвам) През повечето време исках да удуша главната героиня, която беше напълно отчаяна, поради факта, че няма с кой да отиде на бала. Ох, каква болка за умиране! Добре, че останалите герои спасяваха положението. Колкото до песента - отново текстът ми харесва, а и Sabrina Carpenter е от малкото звезди от новото поколение на Дисни, която наистина има някакъв талант. 

6. Sterling Knight - Hero (Starstruck) 
Обожавам този филм и не знам как бях забравила за тази прекрасна песен, която завинаги ще си има място в сърцето ми. Ако някой някога ми я изпее, това ще е краят ми!! Уникална, сладка, хубава и смислена..... Ааааа просто е перфектна! Като цяло всичките песни от този филм са страхотни! 

Нямаше как да оставя и класиките в игралните филми на Дисни, особено след като са любими на толкова много хора. Това е може би най-любимата ми песен от "Училищен мюзикъл", нищо че с Габриела не постигнахме съгласие ... Песента е толкова сладка и мила, а после изведнъж става много силна и вдъхновяваща по някакъв начин! 

От този филм мога да извадя толкова много хубави и любими песни, че поста ще стане прекалено дълъг. Спрях се все пак на тази, защото ми харесват гласовете и на двамата, колко силни и подходящи един за друг са. Завинаги ще си остана фен на Jonas Brothers, а Деми, нищо че понякога звучи като на auto tune ми харесва гласът ѝ. 

9. Miley Cyrus - Wherever I Go  (Hannah Montana) 
Само не искам сега да се разплачете, защото тази песен си е малко тъжна, особено когато я свързваш с хора от реалния живот. Но точно затова ми харесва, защото показва истинското приятелство и всичко свързано с него. Харесвам и мелодията, и текста.

10. Jonas Brothers - LA Baby (JONAS LA) 
ОБИЧАМ!ОБИЧАМ!ОБИЧАМ! Дано разбрахте чувствата ми и към песента, и към групата. Също ми носи хубави спомени и ме подсеща за моята обсебеност от Лос Анджелис по онова време. Някой ден ...! 

Е, това бяха част от любимите ми песни. Беше ми изключително приятно да си припомням някои от тях, а с тях и отминалото време, към което имам само топли чувства. Тези песни до голяма степен правят така, че да съм настроена положително към миналото. Там където са от филми има голяма вероятност, както споменавам на някои места, да харесвам и останалите песни. 
Ако искате още такива тематични постове (сериали, филми и т.н.) можете да оставите коментар! За първи път правя такъв пост и ще ми е интересно да разбера мнението ви. :) 
Също така сте напълно свободни да оставите и вашите любими Дисни песни и аз с удоволствие ще ги изслушам. 



Monday, May 22, 2017

Кралицата на Тиърлинг - Ерика Йохансен / The Queen of the Tearling - Erika Johansen


Приключение и тъмна магия, мистерия и романс – „Кралицата на Тиърлинг“ е абсолютното откритие на годината!

Тронът я очаква... ако живее достатъчно дълго, за да седне на него. На деветнайсетия й рожден ден войниците идват за Келси Глин, за да я ескортират до родното й място... и за да се погрижат да оцелее достатъчно дълго, за да може да получи онова, което е нейно по право.

Но като много деветнайсетгодишни, Келси е непокорна, има високи принципи и вярва, че знае всичко. За разлика от много деветнайсетгодишни, й предстои да наследи кралство, което е на колене – корумпирано, покварено и опасно. Келси или ще стане най-страховитата владетелка, която кралството е познавало... или ще е мъртва до седмица.

***
Вече на пазара има толкова книги, които в заглавието си имат нещо свързано с "кралица", че човек може да си каже "Няма нищо ново в тази, което вече да не съм прочел.". Моето забавяна да взема "Кралицата на Тиърлинг" още първия път, когато я видях беше, защото много хора казваха, че съдържа много политическа драма, но като цяло историята била хубава. Съвсем случайно един ден реших да я погледна и отново "Защо не?!" и си се прибрах вкъщи с нея, а пък и има слухове, че главната героиня е такава, каквато аз харесвам. 

Сега да преминем към нещата, които ми направиха впечатление: 
  • Светът - бъдещето на Земята, а както написах в един пост това ми е много интересно. Действието се развива през 24и век. Не можах да добия пълна представа къде се намира точно страната, но колонизаторите ѝ са тръгнали от Америка, така че трябва да е някъде там, а в момента нямам и книгата, за да дам пълен отчет. Тиърлинг е била нещо като мечтаната държава, да могат хората да се изхранват с нещата, които произвеждат сами, но за съжаление както много държави, граничи с най-лошата страна, която я минава по всичко и специално армия и техника за водене на война. Затова Тиърлинг трябва да плаща един да кажем данък, който тя спазва стриктно до встъпването на новата кралица - Келси. 
  • Цялата политическа драма и интриги, които ставаха всъщност ми държаха вниманието. Това е единствената книга, която чета в градския транспорт. Надявам се това си говори само за себе си. Монархията тук е много по-различна, от това, което някои могат да си представят. Разбира се, има ги продажниците и др. такива неприятно личности, които освен да всяват смут не могат нищо повече. Вярно е, че това е завзело по-голямата част от съдържанието и има много обяснения за едно или друго нещо, свързано с държавите, но е по напълно разбираем начин написано и не се уморяваш да го четеш. За първи път чета книга с толкова много политика в нея и мога да кажа, че сега дори искам да чета повече такива книги. 
  • Главната героиня е страхотна. Не е спасителката, която всички боготворят и се страхуват нея, а напротив тя трябва да се доказва твърде много, за да се затвърди. Решенията, макар и крайни са всъщност това, което и аз бих направила. Друго, което ми направи впечатление е, че сама пожела да я научат как да се бие. Не се среща твърде често из книгите. Напълно обърна представите на хората от кралството ѝ, затова каква трябва да е кралицата, в добрия смисъл, естествено. Претърпя много добро развитие и нямам търпение да я "видя" и занапред как ще е. 
  • Историята се разказва в трето лице, но се въртят точките на няколко герои и така картината е цяла, пък и можем да опознаем самите герои по-добре и начинът им на мислене, както и причината за действията им. Не настъпва никакво объркване при смяната на гледната точка на героя, но и да не ви харесва тази част не можете да я пропуснете, защото в нея се съдържат важни неща, без които някои от предстоящите събития няма да имат толкова смисъл. 
  • Книгата е написана на много разбираем и лесен за възприемане език дори и ако понякога се използват някакви сложни термини. А, майка ми напълно подкрепя това мнение, защото и тя я е започнала да я чете и много ѝ харесва. При нейното натоварено ежедневие книгата действа много отпускащо.
  • Няма толкова битки или повратни точки, но изобщо не е скучно, защото има достатъчно други неща, които да водят нанякъде историята и да поддържат интереса. 
Книгата е едно много добро ново изобразяване на монархията и как това, че сте една кръв съвсем не означава, че идеалите са ви еднакви и ще управлявате по един и същи начин. 

Saturday, May 20, 2017

Reader Confessions Book Tag


Благодаря на Юли за тага! 

Отново последна, но да приемем, че просто съм такъв човек ...

1.Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?


Какъв е този въпрос?! Не мисля, че към собственото ми дете ще бъда толкова внимателна, колкото към някоя книга. Винаги съм искала да запазя книгите си за дълго време, така че подвързването, внимателно разтваряне, докато ги чета и други ритуали са задължителни. Една книга беше захапана от кучето на приятелката ми и първото нещо, което тя е казала било "Юлето ще ни убие!", а тогава мисля, че говори много каква отговорност тежи на плещите ви, когато вземете назаем книга от мен.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?


Отговорът ми се повтаря с този отгоре. Към взетите книги изпълнявам същите неща както с моите собствени, защото знам, че ако бях аз щях да имам определени изисквания. Дръж се така с нещата на другите, както изискваш от другите да се държат с твоите. 


3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?



Зависи колко е дълга книгата, как се развива историята, колко свободно време имам и т.н. А най-мразя, когато някой ми виси на главата или чувам разговори на високо от другата стая.

4. Книги, които не си завършила?




Вече не си губя времето да завършвам книга, която ми изстисква силата отвътре. Това са някои от тях: "Летни дни и летни нощи" - първите две истории на Лий Бардуго и още една авторка ги завърших, но с всяка следваща клепачите ми се затваряха и не ми беше никак интересно какво ще се случи на следващата страница. В такива истории нещата се случват прекалено бързо без някакви сериозни причини и се губи сама идея. Разбира се, това е моето мнение.

"Вселената на раменете ми" - Либи ми изпокъса нервите още в първите 10 страници с нейното странно самочувствие, което не можех да приема, беше ми изкуствено. Държеше се доста странно, а от моя опит да говоря и да работя с американци тези, като нея са със съвсем друг ролеви модел, който е по-здравословен, ако мога така да го обясня. Както съм казвала преди ако беше само историята на Джак щях да изгълтам книгата за нула време, но за съжаление не е. 
"Веровещица" - имах дълго мнение за нея в един стар пост, затова няма да пиша прекалено дълго, а ще обобщя: Сафи е веровещица и е специалната снежинка в света ѝ, всеки я иска и гони, за да я хване. Изтъркана идея за магически способности. Никаква дълбочина на света и героите. Нахвърляни на сляпо някакви неща. 

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?




"Парцалена принцеса" и "Веровещица". За едната вече казах, а за другата можете да прочетете ревюто ми. 

6. Класики, които не харесваш?




Започвала съм "Гордост и предразсъдъци", но заминах на бригада и нейното завършване отиде много напред във времето, но със сигурност ще я докарам докрай. С "Кръстникът" се случи нещо подобно и него ще завърша някой ден. Така че, както се казва такова животно при мен няма за този въпрос! 


7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?



Признавам си това е най-глупавото нещо, което някой може да направи! Няма такава книга. Всяка, която съм купила е понеже аз съм я искала, а не за да изглеждам нещо, което не съм. 


8. Книги, които не си върнал/ла?


Винаги си връщам книгите, дори и понякога да закъснявам с нормалния срок. Защото ако някой на мен не ми върне дадена книга ще си взема един танк и ще го чакам пред тях! 

Това беше от мен за днес. Желая ви хубав ден! 
Поздрави! :)

Monday, May 15, 2017

Първите петнайсет живота на Хари Август - Клер Норт / First fifteen lives of Harry August



Хари Август е на смъртното си легло. За единайсети път. Той чака да умре, както обикновено, в обятията на ласкавия морфинов унес, за да се прероди и да започне живота си отново.

Независимо какво се случва и какви решения взема, Хари винаги се озовава точно там, откъдето е започнал: дете, родено в началото на XX век, което пази спомените от всичките си предишни животи.

Но не и този път. Този път е различно.

***
За тази книга не знаех абсолютно нищо, дори че съществува. Просто както си се разхождах из рафтовете на библиотеката един ден и правех поредния обзор, погледът ми попадна на нея и в първия момент си помислих, че е поредното фентъзи и бла, бла. Прочетох резюмето и ми стана любопитно, така че си казах "Защо не?", тъкмо нещо различно. Три дни по-късно я бях прочела, а ето и нещата, които ми харесаха ... 

  • Начинът на писане е любимият ми, ако всички книги са написани като тази ще чета още по-бързо, отколкото в момента и насладата ще е двойна от четенето. Много лек, без тежки описания или обяснения за времето и мястото. 
  • Развива се през 20и век. Което лично на мен ми беше интересно. Е, героят единствено веднъж успя да доживее Падането на кулите близнаци. За жалост, но е роден през 1919г. Повечето време беше отделено за Втората Световна война и други значими събития. За мое щастие светът е вече малко или много е напреднал по това време, тъй като знаете не обичам да няма нормално електричество или някакъв вид технологии. 
  • Става дума за уробороси. Змията, която си е захапала опашката. Хора, които след като умрат, се раждат отново пак по същото време и място, и помнят всичко, което са преживели в изминалите си животи. И това ако не е много информация, не знам.
  • Въпреки това те не могат да се намесват в случването на събитията и да правят така, че някои да не се осъществяват. Ще попитате за какво са там тогава? Ще е спойлер, ако споделя тази информация.
  • До половината на книгата не можах да разбера каква е целта, а и самата завръзка се случи малко по-късно. Но след нея всичко придоби смисъл и започна да се случва по-бързо. Тогава дойде истинското действие. 
  • Темите, които се сблъскват в тази книга са разнообразни, защото главният герой, както всеки нормален уроборос пробва различни професии и следователно придобива нови и нова знания за света и как функционират нещата, като изключим втория му живот, след това всичко започва да придобива смисъл. Начинът му на приемане на нещата беше много добър, не полудя или нещо такова. Не е от онези герои, които хленчат и мрънкат. Не беше и специалната снежинка, от която зависи всичко. Той сам си избра какво да прави и да изживява животите си. Харесах и начинът, по който мислеше.
  • Има непрекъснато връщане към минали животи. Сега може да се говори за 12ия му, а следващата глава да е за 3ия. Но няма страшно, нарочно е направено иначе съвсем няма да има никакво разбиране на сюжета. Все пак за всяко нещо си има причина. А, и животите хич не са скучни.
  • Главите свършват с неочаквания край, който да те накара да обърнеш страницата и да започнеш следващата глава от страх информацията на нея да не избяга. 
  • Има голяма палитра от герои, които по един или друг начин водят главния герой Хари по пътя му и го насочват. Злодеят е един от любимите ми видове. Луд учен, който иска да обърне света с краката нагоре. Събитията започнаха по някое време да се случват с 20 години по-рано. 
  • Краят беше напълно удовлетворяващ поне за мен. През втората половина даже започнах да си мисля, че щастливият край няма да се получи накрая, но идваше все нещо да ме оспори, че може би в "този живот" ще стане. Очакванията се оправдаха, имаше щастлив финал и ми хареса как се достигна до него. Хич не беше лесно. 

Книгата се олаза неочаквано добра. Бързото развиване на действието, различните професии и специфики за всяка от тях, както и променянето на времевата линия за света и неговото застрашаване са все фактори, които държаха вниманието ми през цялото време. 

Tuesday, May 9, 2017

Ten Things on my Reading Wishlist (с участието на Теди - Bookishipster)


Здравейте! Днешният Топ 10 ще е малко по-специален, тъй като освен моите желания, затова какво искам да чета, Теди от Bookishipster  ще се включи също. Видях някои блогъри да го правят, така че реших и аз. Смятам, че е чудесна идея, а пък точно за тази тема Теди ще ме улесни страшно много, тъй като не знам дали ще се сетя изцяло за 10 неща. 
Повече информация за Top Ten Tuesday можете да намерите ТУК

И сега да започваме с желанията на Теди:


1. Хранителни разстройства.

Да, знам, странно желание е, но наистина ми се иска да има повече книги с герои, които страдат от хранителни разстройства и най-вече – които ги преодоляват. Истината е, че страшно много хора имат такъв проблем, някои дори без да го осъзнават. Може би ако темата бъде включвана по-често в тийн романите, а и не само, ще помогне на много хора.



2. Пътуване във времето.


В блога си много пъти съм споделяла, че този похват страшно ме обърква и винаги се чудя дали пътуването в миналото всъщност променя нашето бъдеще, или е било писано да се случи така, но колкото и объркана да оставам след тези книги, определено бих искала да ги срещам по-често.

3. Първа световна война.

Има много книги за Втората световна война, но аз лично не съм срещала почти никакви за Първата, особено насочени към младежите. Иска ми се да съществуват повече такива четива, смятам, че ще бъдат доста интересни, а и ще ни запознаят по-обстойно с подробностите около войната.

4. Египет.

Отново, има много книги за гръцката митология, но тези за египетската са далеч по-малко. Да не говорим за тези, посветени на Клеопатра например, за която мога да чета цял ден. Надявам се да започнат да се издават и пишат повече книги за египетската история и култура, защото това е един наистина интересен период, който има нужда от повече популяризиране.

5. Главни герои, които отказват да бъдат „избрания”.

Знам, че звучи доста странно, но ми се чете за герой, който не иска да бъде „избрания” и единствено той да може да спаси света. Тази идея е заложена в почти всички книги, в почти всички мои любими книги дори, но това не означава, че не ми се чете нещо по-различно. А и мисля, че определено би било интересно ако по някое време в книгата главният герой просто реши, че не иска да продължава напред и избяга в друга държава, например. Тогава определено ще настъпи един голям хаос. 


А, ето ги и моите:


6. Шизофрения и Дисоциативното разстройство на личността (раздвоение на личността).

Теди също е започнала с болест, така че и аз така ще постъпя, защото може би в момента ми е изключително интересно и любопитно да разбирам за тези две болести, тъй като разбрах, че двете всъщност са различни, колкото и да ги объркват хората. Така пише в Уикипедия поне.
Има малко книги, свързани с тези заболявания, а пък за филми да не говорим. Мисля, че "Логан" се появи наскоро и аз все още не съм го изгледала, но от него ми се върна желанието. Сигурно някой вече може да си помисли, че мисленето ми е изкривено да искам да чета за такива неща, но това е реалността - приемате или не, все тая! 

7. Бъдещето. 
Досега съм чела само "Изборът" и "Кралицата на Тиърлинг". Говоря за бъдеще, което се развива на Земята, а хората не се носят в Космоса. Харесва ми да чета за различните мирогледи, които имат авторите. Само да не ни връщат към първите ни години без техника и пр. ще е чудесно. Някаква нова модерна технология, тук-там по някой робот, който да къса нервите на хората, котките - поробители на хората и т.н., и т.н. Не се знае дали ще доживеем да видим нещо такова, затова книгите са ни най-евтиното пътешествие до там. 

8. Ненадежден разказвач. (Не знам как по-точно да си го преведа на български, дано свърши работа)
Това със сигурност не съм го срещала, но го видях някъде из Интернет и се замислих колко интересно ще е, ако се окаже, че не може да се има доверие на лицето, което предава историята. Ще трябва да слагаме питанка на всичко, а накрая може да се окаже съвсем обратното, че е бил напълно надежден. 


9. Семейни връзки.
В колко от книгите има двама родители? А, в колко от тях връзката с детето им е нормална без усложнения? А, в колко от тях родителите участват в шантавите приключение във фантастичния свят на децата си? Аз поне не мога да назова много, а за някои и изобщо. Искам нормалните си семейни отношения, подкрепа от страна на родителите или родител да се хвърли в епицентъра на събитията заедно с група крещящи от страх тинейджъри, разбира се този родител да е професионалист в сарказма и да е готов за приключения винаги. На мен това ще ми дойде много свежо и забавно да чета. Ако искате и размяна на местата, но един от двамата да си няма и представа за живота на другия. Срещала съм го по филмите, сега искам книга. 

10. YA мистерия, свързана с Великденските острови, Бермудският триъгълник, Дяволското море, Стоунхендж и др. подобни мистериозни места. Винаги можете да ми събудите интереса с някое от местата, което изредих, а ако се включи в някаква добре измислена история с нужната дълбочина и скорост ще е прекрасно. 

Това беше от нас двете за днес! Много благодаря на Теди, че отвърна на поканата ми да е гост в блога! За тези, които са пропуснали можете да посетите нейния блог ТУК! В бъдеще със сигурност ще има още такива гостувания. 
Надявам се да ви е било интересно и сега, както винаги: 

Въпроси за вас:
  • за какво имате желание да четете? 
  • обичате ли мистериозни места ? 

Sunday, May 7, 2017

The Aesthetically Pleasing Book Tag


Много благодаря на Мели за тага!
От своя страна ще поканя: Мери, Мари и Илияна. :)

1. Най-добрата цветова комбинация на корица

Не мога да спра да ѝ се радвам на тази корица, а и на който да я покажа също много я харесва. Цветовата комбинация е избрана много добре. Цветовете не се бият помежду си.

2. Най-хубава типография/шрифт на корица

Обичам, когато буквите имат някакви неща в ъглите, дали завъртулка, или заострени, като на "Дворовете", а най-добре комбинация от двете. Като цяло шрифтът на "Двор от мъгла и ярост" е най-предпочитания от мен.
3. Най-хубавата семпла корица
Любимият ми преразказ на класическа история за момента. Когато книгата е хубава, корицата също трябва да се постарае. В случая просто един надпис и малко показване на елемент от света ми е напълно достатъчен.

4. Най-хубавите последни страници

Не знам как да разбирам въпроса, затова няма как да сложа и картинка.

5. Най-хубавата карта

От първия момент, в който я видях тази карта и останах без думи. Толкова е изпипана откъм детайли, трудът, който е бил хвърлен се вижда. Тя се превърна се в най-любимата ми, а с нея и светът на Гриша. Какво не бих дала да го посетя! 

6. Най-хубавите открити твърди корици


Повтарям се, но както казах те са ми прекалено любими, за да ги подмина просто ей така. Особено при твърдите корици простотата ми харесва повече, отколкото да не знам какво е изобразено.

7. Най-хубавата задна корица

Много мислих кои да снимам, но тези трите "The Chemical Garden Trilogy" привлякоха погледа ми. Сега наред е зелената и ми е много интересно защо е тази птица на корицата?! Дано разбера скоро и да е нещо свързано с книгата.

8. Най-добрите хедъри на глави

Загубих доста време, докато намеря подходящите за тук, но накрая се спрях на тези двете. Въпреки че вече някои отговориха с ангелът и аз ще ги повторя, защото единствено при тези двете има нещо илюстрирано при главите. Едната е "Spelled", а другата е някоя от "Адските устройства", но не помня коя точно. 

9. Най-добрите илюстрации

Книгата е "Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите" на Алън Пийз и Алън Гарнър. 
Обичам илюстрации от този вид, защото любопитството ми нараства повече, затова което предстои в главата, а и са толкова забавни. Страницата е надраскана, защото явно книгата е била в ръцете на някое дете, което се е въобразило като художник и е взета от библиотеката. 

10. Най-хубавото гръбче

Пак се повтарям освен със себе си и с други хора, които са отговорили със "Стъкленият трон", но ще ме извинявате. Обичам да ми е цветно, а тези гръбчета са повече от прекрасни за очите. 

Е, това беше от мен за този таг. Надявам се да е било интересно! 
Поздрави! :)


Saturday, May 6, 2017

Непрофесионално: учене за изпити


Ето отново с пост от "Непрофесионално". Дълго време нямаше, защото не можех нищо да причисля към да кажем тази "група". Е, кой да знае, че със страшно натоварения втори семестър в университета ще ми дойде и вдъхновението да напиша повече от няколко реда със съвети как би могло да се учи за изпити. Дано някой намери нещо полезно от тук! Много ще се радвам :) 

А, сега да продължаваме по същество, докато моите мисли не са отишли на разходка по Витоша, че няма кой да ги събира. Всеки момент ще завали дъжд при мен, а ако прогнозата по времето на пускането на поста е друга ... ще бъде още по-хубаво! 

Ето и някои, изпитани от мен съвета: 

  • всички сме казвали неща от рода на "Трябва да уча!", "Имам контролно след няколко дни.", "Трябваше да почна да уча по-рано." и т.н, и т.н., докато не се смалите до размерите на Тинкърбел може да продължавате. Самозалъгването и трябва-(нето) хич не са шега работа, затова ако си мислите да си отделите цяла седмица, за да можете спокойно (ако има някой, който не е стресиран, докато учи за контролно да сподели тайната), а всъщност знаете, че пак ще стигнете до последните часове без да пипнете учебник или тетрадка, по-добре направете всичко друго, включително можете да си изчистите стаята, да се видите с приятели, за да не си правите извинения защо не сте започнали още да учите. Нека като седнете да учите цялата ви концентрация да е насочена към буквите по страниците, а не гълъбите, които ви кацат на прозорците! Така не само ще си спестите малко или много главоболия, но поне ще знаете, че останалото време, колкото и да е то е отделено за учене. 
  • НИКОГА не се сяда да се учи в последния момент
  • , т.е. един ден преди контролното! Който иска сега може да избухне в смях и да си се посмее... Наистина това е много трудно, защото дори и най-ученолюбивият, или този, който мислим за такъв прави същото. А, само ако седнете два дни по-рано преди изпита/теста нещата ще стоят по съвсем различен начин. Ако искате да излезете с приятели станете към 7:30 сутринта, тъкмо мозъкът ви ще е отпочинал и няма да има друга информация за смилане. Учете си до 10-11 и после имате цял ден да правите, каквото намерите за добро. Тази програма повтаряна в три поредни дни върши чудеса, защото по принцип на мен ми трябва по толкова време.
  • Ако не можете да седите мирно си сложете таймер на няколко минути примерно 30-45 и след това 5-10 минути си вземете една почивка, проверете Фейсбук, да не би случайно някой да е качил нова снимка, или любимия ви блогър да е споделил нов пост. 
  • Дръжте си водата и храната близо до вас! За да не се разсейвате с ходене до хладилника или шкафчето ви със сладки неща, просто си сложете на приемно разстояние от вас бисквити, вафли и шише с вода, или каквото обичате. ТОВА НЕ Е ПОВОД да му се нахвърлите! Първо учим, после ядем, не обратното, защото ни се губи апетита за учене ...
  • ако с четене не ви се получават нещата и нищо не влиза в тази глава, опитайте друг начин. Използвайте флашкарти или мисловни карти, ако така ще ви е по-лесно да запомните информацията, а ако единствено разбирате нещата, когато ги учите наизуст, че съм виждала и такива, давайте. Изберете си ВАШ начин, който ви устройва и не ви кара да се чувствате като затворник. Това, че някой друг успява с него, не означава, че е за всеки! 
  • не се карайте насила да учите, защото тази улица е затворена и се вижда от километри! Както съм написала в първата точка, направете си всички други задължения, които може да ви послужат за извинение и започвайте тогава. Не си губете времето излишно. 
  • упражненията също трябва да са важна част от времето ви за учене. Дори и да сте залепени за учебника два часа - направете после някакви физически упражнения, за разтягане и да може тялото ви да се раздвижи отново нормално. Пък дори и да са онази загрявка, която учителите по физическо ни карат да правим в началото на часа.
  • не се сравнявайте с другите! Каквото другите правят си е за тяхна сметка. Те са решили по този начин да живеят, да учат, да ядат - така да е! Вие си гледайте себе си. Няма да пропуснете много, ако не отидете на едно кафе с приятелите ви или не си изгледате новата серия на сериала в деня, който е качена. Светът продължава да се върти! 
  • никакви отрицателни мисли преди, по време и след изпита/теста! Учили сте, направили сте, каквото сте могли - това е важното. Ако сте свършили първото по начин, който ви е удовлетворил, то и резултата от второто ще направи същото. Бъдете позитивни, надявайте се на най-доброто, пък ако не се получи идеален резултат накрая поне сте направили всичко, което е могло. Не хленчете, а се стегнете и отивайте да търсите това, което ви кара да затанцувате отвътре (#Клише ама истина). Понякога аз си повтарям неща от сорта на: "Знам всичко, което ми е нужно да знам.", "Теста беше лесен.", "Освободих се от всички изпити." и т.н., защото до една степен тези фрази ме успокояват и карат да мисля по друг начин. Вие може да си измислите свои. 
Е, това бяха моите съвети, затова как би могло да се учи за изпити. Разбира се, нарушавам ги понякога, но винаги съм си доволна от резултатите. 

Въпроси: 
  • как учите вие? 
  • имате ли си техники и ако да, то какви?