Wednesday, April 26, 2017

Хаотични мисли за книжното блогърство


Напоследък се нагледах на доста мнения от книжните блогъри, които ме накараха много да се замисля над цялото блогърство.
Може би постът ми ще се повтори с някои като тези на Ева или Елена, но имам чувството, че ако не си споделя мнението, а още малко постои в мен, като дойде времето за изригването ще има доста големи "разрушения".

Не правя този пост с цел да обидя някого, просто това е ЕДНО МНЕНИЕ. Не съм и лош човек по принцип, но в случая, ако за такава ме вземете - добре. Ваше мнение! Можете да го приемете както решите. Грубите коментари, естествено, няма да бъдат толерирани! 

Както на много от вас им е направило впечатление напоследък по блоговете, а и като коментари по групите във Фейсбук се водят някакви дискусии, но в тях всеки гледа да надскочи другия. Времената отдавна не са прости както бяха, когато се включих в блогърството, а и преди това.

По онова време сякаш всички се разбираха (или поне така изглеждаше) в общността, всеки се радваше за другия и имаше взаимно уважение и помагане. А, сега? Сега е хаос. Всеки гледа да има повече гледания, да чете по-бързо новите книги, за да пусне ревю, което може и да не е много честно, защото все пак книгата му е изпратена от издателство... Как е възможно да напишеш нещо отрицателно тогава? Отговорът на този въпрос е просто - направи го. Ако не ти е харесало нещо в дадена книга - сподели го. Все пак всички знаем, че не всяка книга може да се хареса на всеки. Няма как някой да няма забележки поне за един миниатюрен детайл от нея. 
Колкото до новите книги това, че някои четат по-бързо от другите нарочно, за да вземат цялото внимание към тях или поне така си мислят е абсолютно жалко. Никой не дава награди за това, че си прочел пръв книгата и си написал ревю. Защо не се вземе например книга, която въпреки, че е стара има своя потенциал?  "Защото хората няма да четат ревюта на стари книги " - ще кажете вие. Това си е техен проблем не ваш, вие пишете блога и ако решите да правите ревю на книга излязла през 2006г. - давайте!

Знаете ли от колко време гледам "Краля демон" в библиотеката? А, знаете ли, че всеки път взимам книги с година на издаване по-малка от 2016?! Защо ли го правя?! защото не бързам за никъде, а си взимам книги, които наистина са ми направили впечатление с резюмето си и ги чета. Или взимам такива, които са ми били препоръчани и от чисто любопитство.
Другият проблем, който ми направи впечатление е, че сякаш винаги трябва да даваш дълги обяснения за мнение, което вече си дал, защото някой не може да чете между редовете или не му е достатъчно аргументирано. Няма кой да чете 2500 думи на тема "Защо не харесвам...", а и е загуба на време. Аз обичам краткото, точно и ясно изразяване, когато се вижда гледната точка на човека. Това за мен е достатъчно.

А, пък да не става дума, ако човекът чете книги от друг жанр и направление. Ходи се разбери. Е, уж накрая се стига до консенсус, но не мисля, че и двете страни са съгласни, а просто го правят само за да избегнат по-големия и лют спор. Не казвам, че всеки трябва да харесва всичко на другите, но когато не виждаш нещо по твоя интерес какво за Бога правиш там? Изгуби ли се? Ако не ти харесва мнението на дадения човек кажи го възможно най-кратко, не си изкарвай злобата, защото ако не си забелязал от другата страна на екрана седи/стои също човешко същество, което има някакви чувства, а не е робот. Да, на някои не им пука какво казват другите, но не знаеш в какъв момент ще бъде прочетена твоята така добре формирана "поема". На мен много пъти ми се е искало да си изкарам всичко негативно върху човека, който по един или друг начин ме е обидил, колкото и прикрито, и без да знае е поднесъл обидата, но не го правя. Съставям няколко изречения, като в тях събирам с по-леки и приятни за окото думи това, което мисля и точка.

На много грешен път сте, ако очаквате всички да харесват вашите любими книги(и не го отричайте). По-добре се отървете от това, колкото се може по-бързо, тъй като няма да ви се получат нещата. Да поставите т.нар. хейтър на любимата ви книга под кръстосан огън също не е хубаво и да го карате да си изстисква от пръстите нови и нови аргументи, защото вие не сте удовлетворени от вече дадените. На мен примерно ми е много интересно да видя гледната точка на другия и никога не подхождам с обиди или започвам спор и т.н. По тази логика излиза, че не трябва да чета любимата ми блогърка, защото тя не е хич фенка на Сара Дж. Маас - няма шанс! Разбирам я защо мнението ѝ е такова и си намирам нещо, което ми харесва, а нейния блог е пълен с такива, така че защо да си хабя нервите за някой, на когото му е все едно какво ще кажат другите за мнението му?

И стигаме до т.нар. "разбирачи" и преди да ми кажете, че някои са си просто такива или хиперболизирам нещата - няма да се съглася. Това, че някой чете книги, които не смяташ за достатъчно квалифицирани и с храна за размисъл НЕ ти дава правото да се правиш на "голям" и да се опитваш по всякакъв начин да намекваш на човека отсреща колко е неправилно неговото виждане и как книгите, които чете не струват. Същото важи и за момента, в който другият човек няма толкова голям опит като теб като читател. Не всеки може и ще разбере "Престъпление и наказание", дори и някога и учителите казват, че за някои книги са за по-късен етап от живота, защото за тях трябва повече опит. Той може да си избере много нисш за вас жанр и да си му харесват книгите от него, че даже да са му любими. Ами, приемете го, на никой не му харесва да му казвате, че книгите, които чете не заслужават даваната им от него любов! 

Е, това е моето мнение, което толкова исках да споделя. На който не му харесва - Х горе вдясно и довиждане, ако има какво да каже може да сподели в коментарите. Ако някой е съгласен -чудесно.  

Tuesday, April 25, 2017

Top Ten Things That Will Make Me Instantly NOT Want To Read A Book


Миналата седмица надълго и нашироко обясних кои неща ме карат да взема една книга и да я прочета за отрицателно време. Тази седмица обаче ще отидем на другия полюс, хубаво е да има разнообразие и не всичко да е розово.


Видели сте вече от заглавието, а пък и аз вече обясних за днешната тема: 10-е неща, които ще ме откажат на секундата от дадена книга, защото знаете, че ако няма хубаво чувство от началото, то и да се появи по някое време, пак няма нещо да е наред. Повече информация за Top Ten Tuesday и бъдещите теми, можете да намерите ТУК

А сега по същество, че пак отиде много време за празни приказки .... 


1. Слабохарактерните, хленчещи героини, които чакат някой да ги спаси, а всъщност те са виновни за Апокалипсиса и това, че всички останали кървят. 

НЕ ПОНАСЯМ някой да ми съжалява постоянно, да се взима за жертва всеки път и да хленчи при най-малката опасност. Нервите ми отскачат извън границите. 
Не разбирам и защо в повечето случаи тези героини си остават такива почти до края. Промяната идва мигновено и все още не мога да възприема, че някои са силни. В моите очи са онова хленчещо бебе в началото. 
Със сигурност ако в момента чета някои от книгите, които съм прочела през изминалите години, възможността да не харесам половината от тях е огромна. Както казах и в предния пост НЕ ДЪРЖА момичето да реже глави с резачка още от самото начало, нека да има развитие, но да е в границите на нормалното, а не при всяко затруднение да слушам оплаквания и вайкания!

image

2. Любовен триъгълник и неговите подгласнички. 



Не харесвам книги, в които любовта заема цялото пространство, затова и не чета. Но дори и някоя фентъзи книга да е, щом разбера, че има любовен триъгълник ще трябва да се постарае много повече, че да ми хареса, ако реша да ѝ дам шанс. 
За тази драма си има съвсем отделен жанр, нямам нужда да ми разваляте хубавото приключение, моля! 

3. Вампири.


Модата им отмина отдавна. Вече никой не ги чете, защото излязоха толкова много подобни истории, че оригиналността се загуби в някой трънак по пътя. 
Разбрахме, че само някои видове блестят, други не са безсмъртни, а трети и най-реалните за мен, но не се плашат от чесън. Ами, благодаря за информацията, а сега ще продължа с другите чудаци. 

4. Върколаци.



Същото като гори, въпреки че лично аз никога не съм била фен на тях, като изключим "Teen Wolf". Не виждам нищо интересно в тяхната природа, за мен си изглеждат като чисти диваци, или това е, което останалите неща, на които съм попадала за върколаци са оставили в мен.  

5. Книги с бойбанди или когато един от главните е известен музикант, актьор и т.н. 
Всички знаем какво се случва и какви са перипетиите, и как завършва. Не, мерси.

 bored boring sarcastic cool story bro uninterested GIF

6. Лошото момче - доброто момиче.
Ако това е главната тема на книгата, да стои по-далече от мен. 

7. Книги със съдържание подобно на "50 нюанса" и "Афтър". - познайте повтарящият се мотив. 

Image and video hosting by TinyPic

8. Непривлекателна корица. 
Колкото и да избягаме от фразата "Не съди книгата по корицата" все още това си играе огромна роля навсякъде. А пък и понякога наистина има съответствие, така че ....
Ако резюмето не може да ме хване в такива случаи - я оставям.

9. Джон Грийн. #sorrynotsorry
Чела съм една негова книга - "Къде си, Аляска" и започнах "Хартиени градове", но си остана недовършена. Не харесвам стилът на писане, така че не мисля, че ще се получат нещата изобщо някога.

10. Средновековие, Викторианска епоха и всичко, което се развива в Англия.


Image and video hosting by TinyPic

Като цяло не харесвам в книгите развитието на хората да не е достигнало красотите, които имаме днес. Към Средновековието изпитвам неприязън още от часовете по литература. Ренесансът ако става дума ми е любимата епоха, защото тогава всичко е толкова вълнуващо. Колкото до Англия - не знам защо, но тази държава не я харесвам, а дори не съм била там. Просто имам едно такова мрачно чувство като се замисля за нея. 
За да ме накарате да прочета нещо от този вид по-добре да ми подготвите и илюстрации, на нещата от книгите, защото понякога въображението ми е дава на късо и не може да възпроизведе цялата лъскавост и пищност на тези епохи. 

Е, това беше за този вторник от мен!

Въпроси: 

  • Кое е нещото, за което не искате да четете в книгите? 
  • Има ли такова нещо, като отживелица при книгите? 
  • Коя беше последната книга, която не остави добри чувства във вас? 

Monday, April 24, 2017

ТАГ: Първа Среща / First Date Book Tag


Много благодаря на Кая зя поканата да направя тага! 

Ще призная, че тагът привлече вниманието ми с въпросите си, които ми се сториха доста интересни, затова се радвам, че имам възможността да го направя!

От своя страна ще тагна: Йорданка К., МериПамела и Paris Love

Сега нека да започваме с въпросите ...

1.The awkward first date – книга, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
"Рубиненочервено"
С каква радост и нетърпение чаках да прочета тази книга, защото обещаваше толкова много, а и имаше само позитивни ревюта. Ми тя не, че не заблестя, а съвсем си остана на тъмно. Дали поради високите ми очаквания или не знам, но за съжаление или не нещата не ни се получиха. По-късно дадох шанс и на филмът... Леле, мале, това нещо е най-скучното, което съм гледала някога. буквално щях да заспя! 

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали
"Без Хоуп" - имам сериозен проблем с тази книга и отново с това мислене на американците, които поставени в стресови ситуации ме изкарват от кожата ми. Дори не очаквах книгата да се окаже лоша имах повече доверие в нея, отколкото в "Двор от мъгла и ярост", но във втората половина исках да я хвърля от деветия етаж или да вляза в нея и да разтреса героинята. Говорила съм вече много пъти за проблемите ми с тази книга, така че спирам, че пак някой може да направи коментар, че "не е хубаво да се пишат постоянно отрицателни неща за дадена книга" Аз няма да крия, като нещо не ми хареса, ще си го казвам при всеки удачен момент! 

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
"Двор от мъгла и ярост" - вижте има изненада! Купих си книгата, понеже не можах да се спра и любопитството ми ме ядеше отвътре, поради всички положителни ревюта, които изчетох, а и трябваше да знам защо Тамлин е мразен от половината свят (причината е жалка или поне за мен). Сега само заради това искам да прочета и следващата книга. За Фейра няма да говоря, че някой ще си изведе пак грешен извод, а тези, които ме следят знаят! 
"Двор от мъгла и ярост" ме остави приятно изненадана от нея, с всички тези разкрития и възможността да видим и други части на  Притиан, като Дворът на лятото, Веларис е прекрасен. И от героите останах доволна, спокойно.
Но защо имам чувството, че всичко в тая поредица се върти около Тамлин, нищо че Фейра е главната, ако не е той нещо от това до тук нямаше да се случи! 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
"Двор от рози и бодли" 
За да не се повтарям. Ами както някъде четох в тази книга все едно са две свързани. В първата част на книгата нищо не се случва, след това започва засилено действие до последната страница. Пък и главната героиня не ми се понрави.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
"Сянка и кост"
Знаех само, че има героиня Алина и Тъмнейший, който е любим злодей на много, включително и на мен. Много се радвам, че дадох шанс на книгата и прочетох поредицата изключително бързо. Светът на Гриша е любимият ми литературен свят досега. 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
"Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме"
Въпреки, че в книгата няма нищо розово ми беше МНОГО интересно да чета за този свят на ръба на своето унищожение - почти. Всичко беше толкова мрачно и любопитно, че прелиствах страниците като все едно за първи път чета книга.

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
Гледам рафтовете и нищо не мога да намеря. Ако не ми харесва дадена книга, то мнението ми няма да бъде повлияно от книжния застой.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
"Вселената на раменете ми"
При главната Либи имах чувството, че авторката я е направила толкова много уверена и със самочувствие без покритие, че ми идваше твърде много, затова и спрях да я чета и недовърших книгата. 

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
"Poison study", "Six of Crows", "Академия за вампири" и "Стъкленият трон".
Обичам тези книги, защото в тях има всичко, от което се нуждая, за да остави отпечатък в мен дълго време след като съм ги завършила. 

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
Единствената книга, която някога съм чела в градския транспорт бе "Кралицата на Тиърлинг" и изобщо не ме беше срам, дори ми беше много хубаво. Ако смятам, че ще ме е срам от дадена книга, то проблема е може би в мен и мисленето ми за мнението на другите.

Saturday, April 22, 2017

Intimidating TBR TAG


Благодаря на Юли, че ме е тагнала! 

Естествено, с времето за правене на тагове съм винаги назад, но нека да се направим на приятно разсеяни.

Няма да си говоря празни приказки този път, а направо си започваме по същество.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…


Преди бях голям мазохист и дали харесвам, или не харесвам дадена книга си я довършвах. Но за щастие, или не - нещата се промениха. Сега изобщо не може никой да ме накара да довърша нещо, което не ми харесва. Всяка книга има максимум 100 страници, за да ми хване вниманието напълно и да ме накара да искам да я довърша. Има толкова други книги, които си чакат реда, че не ми изглежда приемливо да ги отлагам за по-дълго време. 

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…



Поздравления за тези, които като си вземат дадена книга я прочитат веднага! За нас - останалите, остава само хленченето как не сме прочели новата ни придобита по един или друг начин книга, защото сме "отговорни" и достатъчно "организирани" същества, че да направим така, че да я прочетем веднага. А, то след това излизат и други, и .....
Знаете ли от колко време имам "Никога достатъчни"? Зимния панаир на книгата. Имам ли желание за нея? Да, но чаках времето да се затопли, защото исках да я чета през пролетта и лятото, а сега единственото ми желание е да се освободя от задачите, свързани с университета и да си я прочета най-доволно.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…



Обичам да мета поредици, особено когато се вижда потенциалът в първата книга. Та ако не съм прочела все още дадена книга, то е или защото първата не ми е харесала, или защото нямам време. 
Пример: 
Братството на черния кинжал - скъсани отношения, никога няма да се върна там. 
Духовна връзка - изчерпани са от българския пазар и ако искам да си довърша поредицата ще трябва да си я поръчвам на английски.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…


След "Къде си, Аляска" нямам дори една капка желание да прочета останалите книги на Джон Грийн, та дори и по всички филми да направят. Не си повтарям грешките. Времето ми е ценно! 
Същият случай е и с Колийн Хувър - "Без Хоуп", някак си останалите нейни книги ги гледам с кос и лош поглед. Да стоят далеч от мен.

5. Не съм чел/ла тази книга, защотот е ОГРОМНА…
По-скоро не съм чела книгата, защото е ОГРОМНА, а аз нямам време за отделяне на нещо, което е повече от 400 страници в момента. Така че останалите книги от "Колелото на времето" ще си ме чакат на есен.

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
В репертоара ми на читател такова нещо не се е случвало досега. Или поне така мисля, а пък и започнах да си взимам все повече книги от библиотеката, така че и да не ми хареса - не е проблем.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Не знам какво да разбирам под плашещо.. Плашещо като: а) ще ме остави емоционална развалина?; б) повече е от 400 страници?; в) лоши ревюта, които са ми преобърнали първоначалните очаквания?; г) корицата е страховита (досега не съм се страхувала от корица на книга, дори не знам какво трябва да е изобразено, за да ме уплаши?!?) или д) книгата е ужас (въпреки че в днешно време най-големия ужас е да се събудя в свят, който няма пица или Интернет! 



Не почвайте да плачете сега, просто пример е!)
Ако е отговор А) - може би ще посоча "Империя на бури"
Б) - ще е някоя от "Колелото на времето" или останалите две от "Възмездителите", въпреки че чак да си гриза ноктите от страх заради тях, няма как да се случи.
А за останалите си нямам и на идея какво да дам като пример ...  

Tuesday, April 18, 2017

Top Ten Things That Will Make Me Instantly Want To Read A Book



Някога много отдавна написах пост за нещата, които не харесвам книгите и не знам защо отрицателния ми поглед винаги ми се отдава повече за писане. Дори и по предмета "Бизнес преговори", докато разиграваме доброто и лошото ченге, винаги си избирам второто. Може би, защото е по-лесно да се направиш на лош и избухлив, отколкото да си търпелив. И само да вметна, защото повечето от вас съм сигурна, че ще заложат на доброто ченге като добрия герой, ами вие ще затънете още, защото именно добрия е този, който ви изучава и ви предлага избори, докато вие се пазите от лошия! Ето нещо, което научих от часовете досега, стори ми се доста интересно, а защо реших да го напиша точно тук си нямам представа. Спирам с уроците! 

0a9bdf77bd6d0f65ae2f893f9ae02529.gif (245×230)

На всички ни се е случвало да искаме моментално да прочетем дадена книга, само при чуването, че съдържа нещо, което на нас ни харесва към момента.Магнитът се задейства и ние веднага търсим начин да я имаме, дори и да е назаем, а не наша собствена. За резултата е различен всеки път, за това него ще го игнорираме ...

Както вече сте видели от заглавието темата е за 10-е неща, които ще ме накарат да прочета дадена книга. Повече информация за Top Ten Tuesday и бъдещите теми, можете да откриете ТУК! 

И сега нека да започваме с тях ... 

1. Силните героини, които не се страхуват да сритат и някой друг задник. Знаят какво искат, отиват и го постигат. Героите, като цяло, да са добре изградени и да имат отличаващи ги характеристики.


Неведнъж съм казвала, че най-важният елемент за мен от дадена книга са именно героите, защото благодарение на тях какъвто и да е замисълът на историята могат да го направят приятен за четене и оригинален. Дори и да е най-клишираната идея, хубаво и дълбоко изградените герои ще я направят заслужаваща прочита си. За това те са толкова важни в моите очи. 
Не казвам, че винаги искам още от началото на книгата да са във вихъра си като Селена, Роуз, Дмитрий, Рисанд, Инеж, Каз и много др. и на по-късен етап да се развият не е проблем. Важното е да не попаднат в дупката на нищо специалните и обикновени герои, които вече познаваме като пръстите ни на ръцете. 


2. Красивите корици.


Ще кажа честно, че понякога една корица наистина може да ме накара да искам да прочета дадена книга, както беше с "Изборът", дори и да знам, че може би с героите няма да сме в добри отношения. 
Красиво направените корици могат да изиграят голяма роля за прочита на книгата. Пък и аз не търся да са уникални, естетически и графиките да са отвъд измеренията, на мен ми трябва просто да са от цветовете и нещата, които хващат окото (в случая моето) и да будят интереса в мен. Че не винаги хубавата корица води до блестяща история е всеизвестен факт, но това не ме спира.

3. Светът. 


В момента съм на вълна на фентъзи книги, в които има много политическа драма и военните диктатури, и не само такива от този вид. Искам нещо различно, което да ми дава нов поглед върху нещата. Въпреки, че от скоро не търпя книги, където има явен сексизъм и се радвам, че в последните прочетени от мен и една, която чета в момента хората гледат по друг начин на момичетата. Не само като стока, а и като капитан на гвардията и подобни роли. 
Също така интересът ми към вампирските светове отиде в отрицателните стойности, единствено искам да прочета последните две книги от "Академия за вампири" и приключвам с този вид. Може би някога в бъдещето ще му дам шанс отново, но засега - не. 

Сега за останалите светове, което ми е любопитно да разбирам повече трябва да са: 

1) Така добре и дълбоко изградени, че да са като реални. Да ме накарат да се питам, дали пък някъде случайно наистина не съществува такъв; 

2) свръхестествените качества на героите да не са просто умения да си играеш с 5-е елемента вода, въздух, огън, земя и дух, а да има някаква по-сложна наука зад тях] 
3) т.нар. "нови" светове и държави да не са толкова подобни на тези от Земята, да си имат своята уникалност, закони и култура;
4) обичам свътът в книгата да е просторен, защото така има шанс да видим повече от него и да се запознаем с нещо ново. В повечето случаи ако добре се запознаем и с мястото на действието е плюс. 
Ако е contemporary или градско фентъзи- нещата са малко по-различни, защото не можем да избегнем нашия свят да придобие нещо от друго измерение, въпреки че и това понякога се нарушава. Тогава героите и самият замисъл за развитие на историята изиграват по-голяма роля.


4. Свръхестествените способности на героите или самата магическа система. 


Както споменах в различната точка нужно е тя да оригинална и да е поне малко по-сложна. Ако искат и да контролират елементите, но да се прибави и някаква врътка към това. Вече почти всички суперсили са заети, така че е малко по-трудно, но когато има желание винаги може да се намери някакво ново подобрение за вече съществуващите. За въображението граници няма, а и хората винаги сме привлечени към новото, защото сме си такива същества по природа или този факт се отнася просто само за мен. 
В случая ще дам пример с "Веровещица", където бях твърдо убедена и очаквах книгата да ми хареса много, точно заради дарбите на хората, НО се оказа точно обратното, защото самият стил, по която е представена историята може да те прати някъде в тъмното и ходи се оправяй. Пък и идеята не беше нищо кой знае колко ново, нямаше го това подобрение, за което писах преди малко. 

5. Действие. (измъчвания, убийства, кръв, терор, разходка из джунгли ...)

Music Video GIF - Find & Share on GIPHY

Обичам действието, не ме интересува дали присъства любовна драма или нея в една книга, важното е действието. НО и тук трябва да е добре изпипано и направено, да не ми нахвърлят само сцени с действие една след друга с малко обяснения и да не може да се проследи връзката или защо единия бие другия с железен стол (не е отникъде примера, просто така ми дойде). 
Тук не броя за действие и карането на кола, готвенето или нещо, което не изисква покачване на адреналин. Състезание по опасни завои, фурната да започне да пуши и да даде началото на пожар и да започне тормоз над някой взет за жертва - е истинското действие за мен. Надявам се поне малко да сте разбрали от това, което имам предвид за виждането ми за действието в книгата. 

6. Заболявания. 


Колкото и странно, и малко безчувствено да звучи - Да, искам да чета такива книги, защото съм любопитна какво всъщност преживяват тези хора. Въпреки че все още не съм намерила книги за някой, които има раздвоение на личността, че и повече личности, които се борят за надмощия на тялото му - това вече ще ми бъде безкрайно интересно. 
Както знаем книгите са начин да преживеем повече отколкото ще ни стигне нашият живот, за да го направим, освен ако не се превърнем във вампири или не създадат някаква съставка за удължаване на годините, но дотогава имаме книгите. 
Пък и как ще се развием като хора, и ще се научим да бъдем толерантни и по-състрадателни към другите, ако не знаем какво преживяват. 
Другото положително нещо, което може да се намери между страниците на тези книги е уроците за нас, които имаме здравето и силата да живеем и да бъдем. Почти във всяка една книга, в която героят се бори с нещо има мъдрост, която да се окаже точно за нас в момента.  

7. Разкриване на убийство или друго престъпление. Да има някаква мистерия.

screaming GIF

Като тук обръща внимание само на книгите от Агата Кристи, тъй като съм толкова зле с четеното на други автори, че не мога да дам шанс. Но да, книгите на авторката винаги ме оставят с отворена уста и харесвам как накрая може да е съвсем неочаквано. Единственият път, в който разпознах извършителя беше в една кратка история, но щеше да ме е срам ако не се беше случило. Тези книги са страхотно гориво, което да поддържа мисловната дейност на мозъка, да търси детайли и да чете понякога през редовете. За това тези книги толкова ми харесват и са страхотни за лежерен следобед, колкото и нелепо да звучи. 
Колкото до мистериите книги като "Ние, лъжците", "Аз бях тук", "Сезонът на злополуките" и др. подобни носят именно това във въздуха и карат читателя да прелиства страниците, за да разбере какво всъщност се е случило. Така, че за мистериите може да е най-обикновена книга, но да е написана по начина на горе изброените.

8. Преразказ на класическа приказка. 

Spelled by Betsy Schow — Reviews, Discussion, Bookclubs, Lists

"Двор от рози и бодли", "Дороти трябва да умре", "Spelled" и др. подобни, но аз съм чела само тези. Планирам някога да стигна и до "Лунните хроники", но други излизат в момента на преден план. 
Това е точно един вид подобрение на нещо старо, но което да запази корена. Една история може да се извърти по безброй начини, стига някой да има въображението и желанието да го направи. Важното е да не бяга от основното. Може да се прави каквото искаш, да даваш съвсем други качества на героите, но на края да се разбере, че новото е взело вдъхновението си от нещо старо. Защото някои хора четат преразказите именно заради класиките и очакват да видят именно това. 
Така, че винаги в мен ще се прояви интерес за нещо, което е взело вдъхновение от нещо старо, но е за днешния век. Модернистично е думата, която може би търся в случая. 

9. Тематична за сезона.


Колкото и странно да е - приемете го. Обичам тематични за конкретния сезон неща така, че това включва и книги, не само шоколадчета бял кит кат в хелуинска опаковка, защото аз дори не съм фен на белия шоколад. 
Ще дам няколко примера за това какви книги може да ми се приискат да прочета веднага, когато дойде даден сезон: 
зима - "Любовта ми подари", та аз дори не обичам да си показвам чувствата, да не говорим да чета любовни истории; "Сняг вали" ?!??!  ... Но казвам ви, че когато зимата на 2017г. дойде ще се боря в библиотеката да взема тези книги. И понеже сме ваканция през този сезон чета възможно по-дебелите книги.
пролет - продължавам с дебелите книги, защото пак имам свободно време, нормално големи фентъзи книги, и започвам към по-леките. Бавно да преминавам ...
лято - не знам защо, но когато си помисля за този сезон, веднага ми идват книгите на Сара Десен и дори мисля да им дам шанс това лято. Разбирате ли?, то и аз не се разбирам, ама няма проблеми. За лятото искам нещо, което да не ме натоварва и да ме включва в много мислене, но все пак да има повече от половината от нещата, които вече изброих.
есен - купените току-що, пресни и топли книжки. Това е сезонът, в който си давам свобода за покупки, така че след това ги чета и обикновено тук са изцяло измислени светове, свръхестествени неща, магии и т.н. 
Сега можете да намерите грешките в два от сезоните, защото както казах аз не чета, но сезонът ме кара!!!

10. Храна. 

wonderlandgirlforever

Напоследък отдавам голямо значение и на храната в книгите, защото поне ако нищо от другите човешки нужди на героите не се доближава до реалните, то храната да компенсира. Та, ако ми кажете, че в книгата има отдаден на готвенето герои или в замъка гостите ядат прекрасни вечерии, или има ястия от екзотични кухни веднага ще взема книгата, за да се самоизмъчвам. 

Това са нещата, които ще ме накарат да искам да прочета дадена книга, надявам се поста да ви е бил интересен! :) 

Въпроси: 
  • обичате ли да четете тематични книги през отделните сезони? 
  • какви неща ви карат да прочетете дадена книга? 
  • колко пъти сте взимали книга заради корицата? 


Saturday, April 15, 2017

Парцалена принцеса - Ерин Уот/ Paper Princess - Erin Watt



Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.

Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.

Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ… 

***

Ще призная, че когато видях книгата в издателския план на Егмонт ми стана доста интересно и привлече вниманието ми. Очаквах я да излезе, за да видя какви ще са мненията на хората. 
След българските блогъри, понеже не обичам да се ровя из Goodreads, попаднах само на положителни,  които доста силно възхваляваха книгата. Още тогава ми направи впечатление, че едно и също мнение се повтаря по различен начин и това ми стана странно, затова реших да проверя отрицателните ревюта. Е, тогава вече бях залята с доста информация, която малко или много не ми се понрави, но реших да дам шанс на книгата, защото все още имах очаквания, че не може да е толкова отвратителна. 

Не беше отвратителна, ако има дума на следващото отрицателно ниво от тази то тя ще е най-добре. Не си заслужава цялото това идолизиране и хайпа, защото в нея са засегнати толкова много проблеми и в нито едно от позитивните ревюта не се казваше нищо за тях. НЕ ТРЯБВА такива неща да се подминават с лека ръка и на почти никой да не му е направило впечатление. Сигурно и аз ако бях по-малка едва ли щях да се хвана за всичко, което "видях" сега, защото тогава следях други неща, но сега вече с по-изострените ми чувства не мога да не ги споделя. 

*Ако ревюто ви се вижда много отрицателно, защото няма какво положително да кажа за книгата МОЛЯ не си го изкарвайте на мен. Аз не съм виновна, пиша това във връзка с проблемите от книгата, не да обидя някого, че му харесват тези неща и да го накарам да се почувства малък!!! Всеки си има право да си харесва каквото му е на сърце и всеки ИМА ПРАВО СВОБОДНО да си изказва мнението!! *

Ето ви и един прекрасен списък на нещата, които са в книгата и моето мнение: 
  • мъжко доминиране над главната героиня. ДОРИ нейният настойник ѝ казваше какво да прави, кога и къде, а той трябва да се държи по съвсем друг начин. А държанието на братята беше изключително неприемливо. ПСИХИЧЕСКИЯТ ТОРМОЗ НЕ Е шега. Дали ще е от момиче към момиче, момче към момиче или момиче към момче е все едно, резултата много пъти е един и същ. В книгата някой направи ли нещо по този въпрос - НЕ!!! Сякаш е най-нормалното нещо. Извинете, но дори и в "Клюкарката", където е пак за високата класа от обществото и имаше редки случаи на такова нещо, имаше поне един буден, който да излезе от "правия път". Главната героиня можеше да си пререже вените пред всички и те пак щяха да ѝ се нахвърлят с някакви грубости.
  • алкохолизъм и други пристрастявания - отново никой не прави нищо. Нормално нещо. ЗАЩО такива проблеми се оставят така в пространството, какво ни казва книгата по този начин, че е нормално?, че няма никакъв проблем да си алкохолик и няма да има никакви последици? ГЛУПОСТИ!!! 
  • главната героиня пък дори не беше нещо особено. Не казвам, че е възможно да се намери на нейните години друга работа освен стриптийза, но тя така го изкарваше, че е невъзможно нещо друго и е елитна длъжност, а отгоре на всичко не било проституция. Сигурно! Елитна проституция тогава, дали ще сработи? Но няма как, когато ти се дава такъв пример от ранна детска възраст и си научен да гледаш как жената - майка ти е унижавана от мъжете да не присвоиш това невероятно качество от нея. Няма проблеми да ядеш юмруци, да те използват за парцал, да те обиждат по всякакъв възможен начин и да те сринат до земята, ама то е направо много хубаво, важното е те да са красиви и прекрасни същества и да искаш да правиш неща с тях, да желаеш да им се доказваш. "Бий ме, обичам те!" е чудесна фраза за нашата героиня. И пак на какво ще научи книгата момичетата? Не искам да отговарям. Да, нашата главна героиня имаше някакви уж хапливи реплики и уж не слушаше какво ѝ се казва и не се дава лесно - голям смях. По-жалка от тези моменти не можеше да ми изглежда. Едно момиче винаги трябва да знае кога и по какъв начин да се представя пред хората и какво да казва, нарича се класа и такт. Разбира се, имаше самочувствие и мислеше, че света се върти около нея, но НЕ. Ела не притежава нищо само запас от някакъв нисш сарказъм и може да не се поддава на изкушението три секунди, на четвъртата вече е готова и сватба да вдигне. 
  • никаква история. Къде е идеята? Нали главната уж имаше мечти да завърши, да отиде в колеж и да си намери хубава и нормална работа, а то какво стана? Нещо се развиваше, някаква драма се получаваше, а то накрая всичко можеше да се предвиди преди да се е случило. Завихме в другата посока. Братята ѝ взеха времето. Моля ви, те са толкова интересни ...
  • Не знам какво виждат някой хора, но това не са и лоши момчета, братята Роял са едни отрепки. За тях никое момиче не заслужава уважение! НЕ МОЖЕ да се държиш по такъв долен начин с един човек и изведнъж после хоп - аз съм вече друг, то беше, защото той ми каза така да направя. А, бе, хора, вие добре ли сте? Никъде по филмите при същите обстоятелства с доминиране на висшата класа в едно училище не се случва такова нещо, защото има някой "предател"/"отцепник". Такива хора съществуват, ако ще и самия президент да е издал заповед! И какво е толкова съжалително в тяхната история? Да не би да водят толкова лош живот? Ела имаше хиляда пъти по-гаден, пък не я виждате да лети наляво-надясно и да стъжнява този на другите. Единствените с една единица от положителната страна ми бяха близнаците и Гидеон. Те бяха горе-долу нормални За другите двама не искам и да казвам.
  • През цялото време имах чувството, че самата книга, а и герои са биполярни. Ако сравните първите 100 страници с последните 50 ще бъдете направо учудени. Едните нямат нищо общо с другите и дори не преминаха плавно от леда към огъня. Беше изведнъж, за едно мигване на окото и вече всички се държаха нормално, историята придоби нещо като смисъл. Ако нещата бяха по този начин още от началото със сигурност книгата щеше да си заслужава поне 2 звезди, но при този неин вариант и една ще ѝ бъде много. 
  • семейни отношения = 0. Петимата братя си правят каквото си знаят, държат се със собствения си баща, заради който имат всички тези пари, по неприемлив начин, а той го разрешава и не прави нищо по въпроса и с проблемния им начин на живот. Пари да има! 
  • казах ли вече за тормоза и откритите сексуални отправяния към главната героиня? 
  • ЕДИНСТВЕНОТО ПОЛОЖИТЕЛНО НЕЩО беше приятелката, която Ела си откри - Валъри. Това момиче е страхотно! Имаше всичко, което липсваше на Ела, а уж е главна героиня. Валъри на моменти правеше историята, добавяше нещо забавно и интересно.  
Както можете да забележите няма много хубави неща в тази книга или поне аз не открих. Ако вие сте намерили нещо - радвам се, най-откровено. Може би книгата не беше за мен, защото не съм и толкова голям фен на този тип, но ѝ дадох шанс, защото не исках да съдя от мненията на другите, а и колкото и да не ми се иска да го кажа, дава си храна за размисъл над проблемите, които са включени в нея! 

Ако искате да я прочетете - давайте! Не ви спирам и моето мнение не е знак, който да ви спре вас, прочетете я внимателно, вижте за какво става въпрос и си извадете собствено мнение за нея! Не бързайте със заключенията, може пък да намерите нещо, което аз да съм пропуснала. Няма лошо и ще ви разбера. 



Wednesday, April 12, 2017

Top 5 Wednesday: Books That Would Make Good Video Games


Кой не обича да играе компютърни игри?! Дори в момента имам голямото желание да си изтегля Sims 4 и следващите дни да не напусна моята обител. Какво по-вълнуващо от това да използвате въображението си и да контролирате разни "хора" как да живеят. Ако искате да станете велик злодей трябва все да се започне отнякъде ... 
За съжаление няма как да стане, тъй като лаптопът ми едва ли ще бъде щастлив от натоварването на играта, а пък аз искам да си го задържа за по-дълго време. Ако вие играете тази игра предайте ѝ много поздрави и че страшно ми липсва!!! 

Днес отново идва ред, както сте забелязали от заглавието, на Top 5 Wednesday пост и темата е кои книги биха били добри компютърни игри. Веднага ми дойдоха изключително разноцветни идеи как могат любимите ми книги да се превърнат във виртуална реалност и да запълнят и без това малкото ми свободно време. Така, че нека да започвам със списъка ми, който като нищо ще мине 5. Повече информация за това ежеседмично събитие може да намерите ТУК! 

1. Six of Crows - Leigh Bardugo. 
Нещата, които ми хрумват за графиката, целта и цялата игра, която може да стане по тази книга са толкова много. Първо, че със сигурност трябва да може да си изберем герой, с който да искаме да играем, въпреки че и Каз да е по подразбиране не мисля, че някой ще възрази, но все пак. Трябва да се пробват уменията на всички,
 а не като при играта на Winx, където можеш да си само Блум. Ало, хора, Стела ми е любимата. (Бих искала книгата за оплаквания. Мерси.) 
Изключително интересно ще ми е да видя света на Гриша, защото ми е може би най-любимия от всички, а и възможността да направят огромна каша някак си при игрите я чувствам като по-малка. Пък и в тази игра със сигурност мисленето ни ще се подобри, защото не може мозъкът ти да работи на по-ниска от бърза скорост в този свят. Освен ако не искаш да изгубиш живота си, тогава е разрешено.

steroids asthma allergies dont do drugs

2. Реликвите на смъртните/Адски устройства - Касандра Клеър. 

tumblr_inline_mkt36yxI4K1r2ivw7.gif (250×313)

Ако някой ми каже, че сериалът или филмът му стигат за изживяването на книгите няма да му повярвам, защото не съм фенка на нито едно от двете. Единствено на откъсчлени моменти мога да кажа "Браво!".  А възможността да размахваш камшика на Изабел  и да избиеш всичко живо наред (надявам се не съм единствената не си мисли за великолепните неща, които могат да станат реалност ако имах такова нещо). В стрелбата с лък в истинския ми живот съм кръгла 0 (може би, защото нямах подходящата мишена, но...), така че тук мога да си подобря качествата. Пък и кой не иска да ги види различните същества: феи/елфи, вампири, върколаци и демони. Ще е страхотно приключение със сигурност, а драмата - още повече!


3. Стъкленият трон/ Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас. 
Нарочно слагам по две поредици от един и същи автор, защото няма какво да кажа толкова различно, а и да пестим място. Никой не харесва прекалено дългите постове пълни с празни приказки. Да се придържаме към това!
Всеки поне в една единствена минута от живота му е искал да е асасин или я настъпило пробуждане във вътрешния сериен убиец в него. Така, че тук е страхотна възможност да наградиш всеки, който срещнеш в играта с е една ваза в главата.

,

Вса пак "Стъкленият трон" е любимата ми поредица и да мога да вляза в ролята на Селена, и да премина с нея през всички изпитания, напълно да се изгубя в историята ще е повече от превъзходно. А да не забравяме, че си имаме Дориан, за когото повечето знаят с какви топли чувства съм. Също ще е много интересно да си играеш с дарбата на Лизандра (няма да казвам каква е, за да няма спойлери за тези души, които все още не са се запознали с нея).Толкова много екшън, битки, любов, а и за малко да пропусна Абраксъс. Толкова много възможности има как да се направи цялото това нещо, че каквото и да се получи накрая все ще е нещо ако не отлично, то поне добро.
За "Дворовете" най-вече искам да видя именно различните области от картите, защото знаем, че в такива игри се хвърля много труд върху графиките. Колкото до героите, ами също ще ми е интересно да съм на мястото на Фейра и да мога да се опитам да направя някои неща по различен неща и да "изживея" изпитанията, а и после всички тези сили. Ох, необятни са възможностите тук. Крайно време е някой да направи нещо, че мен не ме бива по тези специалности, а съм си обикновен потребител. 

4. Книгите на Рик Риърдън.
Нищо, че съм прочела само тези за Магнус Чейс, ще ми бъде изключително интересно и приятно да изживея приключенията и от другите му, защото действието тук ще е през почти абсолютно цялото време, а пък и чувството за хумор при някои от репликите ще поддържат вниманието ми. Както знаем с филмите за Пърси Джаксън нещата са малко или леко катастрофални, така че може да се оправят стига тези, които правят играта да са прочели внимателно книгите. Пък това ще е чудесен урок за всички, които искат да научат нещо за митологиите, докато се забавляват. 

5. Dorothy Must Die - Danielle Paige.

tumblr_mj078tDhAh1rea34io6_r1_250.gif (245×184)

Като фен на всичко, свързано с "Магьосникът от Оз" бих искала да има и такава игра. Ще съм една от първите, които ще я има щом излезе. Харесвам тази поредица и всичко, включено в нея. Така че ще мога да си тичам надолу-нагоре по жълтия път, да си убивам разни същества, да си минавам през Дъгата и да си имам приятел със странна същност. 

Сега за първи път ще си позволя да добавя още няколко, защото държа да се знае, че съм се сетила и за тях, а не съм им обърнала гръб!

tumblr_o0m1heAHZF1u9n5noo1_500.gif (500×269)

Това са: "Прелестни създания", "Изборът" и "Стоманеното сърце". 
Първата, заради изпробването на всички сили, които притежават чародейците и котката. 
Втората - сигурно ще прозвучи странно, но искам да играя нещо лежерно, красиво и драматично, което да те ядосва, но да не ти дава да спреш. Пък и всички рокли, и храна си заслужават изобразяването.
Третата - действие, действие, действие. Всеки, който я е чел знае, че е пълна с мисии и страхотни джаджи, много кръв, така че защо пък не. 

Както виждате книгите, които съм посочела са все такива с действие, където приключението и изпълняването на мисиите правилно ще е задължително. Ще ми бъде много интересно да играя, която и да било от тях. Самата възможност да видя историята поднесена по такъв начин със сигурност ще ме развълнува и няма да имам търпение. Най-вече заради самите графики, защото ако са направени като тези на играта Shrek, Call of Duty и др. подобни ще е невероятно, а да не говорим за богатството от цветове, което ще е. 

И сега няколко въпроса за вас ... (ако ви е станало скучно)
  • любимата ви компютърна игра? 
  • коя книга Вие бихте искали да се превърне в игра и какво точно очаквате от нея да съдържа? 

ENGLISH

Everybody at one point in their life has been playing computer games, and some of us still do. I really want to play Sims 4 but unfortunately if I start it on my laptop, it's not gonna like it so I can only watch youtube videos on it. I mean is awesome to have the power to control "people"s lifes if you want to become a great villain you have to start from somewhere! 

If somebody of you is playing Sims please tell it I said "Hi!". Thank you! 

And now as you can see by the title of this post today is another "Top 5 Wednesday" post. And the topic is about one of my favorite things so I may go more than 5 books. If you want to learn more information about this weekly meme you check its Goodreads Group RIGHT HERE

Now let's move on to the topic ... 

1. Six of Crows - Leigh Bardugo. 
The things that I'm imagining about graphics, purpose and the whole game are endless. But the first think is that us the players to have a choice with who character to play with. Eventhough if it's Kaz by default would not be a problem but I have to try their powers, you see? Other thing is that Grisha is my favorite fiction world so it would be awesome to see it. The only bad thing is that I don't know how is it going to turn out in the end. Which is #Sad but exciting at the same time. 
And last but not least that we have to use our brains to play that game. Because otherwise we'll be as good as dead. So that's a plus to excercising our brain activity. 

2. The mortal instruments/ The infernal devices - Cassandra Clare.
If someone tells me that the movie or the tv series are enough to calm his willing to kinda live the books, I won't believe him, because I'm not a fan of either one of them. 
It'd be great to use Issabelle's whip and whiplash everything that is possible with it. (please tell me I'm not alone in this fantasy of mine). Although my archery skills equals zero (I think is because that I didn't have a proper aim) in the real life, in the game they can get better and better. And all of the creatures: vampires, warlocks, werewolves and even the demons it be super cool to see them coming some sort of alive. These series have too much drama and a sense of adventure to not be interesting as a game.

3. Throne of Glass/ A court of thorns and roses - Sarah J. Maas.
I put them like that so I safe space and because I don't know what exactly to say for each of them to not repeat myself. So let's stick to that! 
As everybody around me knows that "Throne of Glass" is my favorite series so far and I would die to be in Celaena's place, and go through all the challenges with her. To get fully lost in the story will be more than perfect. And let's not forget my baby Dorian who is my favorite male character of all time. Also it wouls really interesting to play with Lysandra's power which I won't tell what are they. So much action, fights, love and for a tiny bit of a second to forget about Abraxos! There are so many ways for this series to be made into a computer games that no matter how it is going to be in the end, even if it\s not a straight A will be a B+.
The reason I want ACOTAR to be made into a computer games is because of the awesome and different courts that we have in there. A little part of me want to play as Feyre too, then I can make her the way that I wouldn't want to strangle her and in the second book she has all these cool powers so you can kill others in many ways. Whatever you want to! 

The possibilities are endless for this one now all it needs is somebody to make it happen.

4. Rick Riordan's book.
Eventhough I've only read first two books of Magnus Chase's series I'm in love. And I want more! Everybody knows that the adventure and laughter are in big portions in the series so it's going to be a lot of fun. And some of us can even learn something about mythologies especially if you are like me and don't like to read this kind of information. With games is way more fun to learn new things! 

5. Dorothy Must Die - Danielle Paige.
I'm a fan of everything "Wizard of Oz" so the day they make a game of it I'll be one of the first to get it and play. It will be so good to run up and down on the yellow brick road, killing things, getting lost, walking on a rainbow and have a strange friend on the way.

And now for the first time I will include 3 more:
Beautiful Creatures, The Selection and Steelheart.
The first one I want because of the caster's gifts.
The second - it would be a really enjoyable game that you will love to hate. And I want to see how they will do the food and the dresses.
The third one is speaks for itself - action, action, action. Every body who has read it knows that is full of deadly missions, blood and cool gadgets so the fun is for sure.

As you can see I only chose books where the adventure and heists are in the first place of the plot. I would like to play any of them. Just to see the stories coming alive in this kind of way will be enough for my soul.

Some questions for you ....:
  • favorite computer game (if you have)?
  • which book of yours you would want to be a computer game?




Sunday, April 2, 2017

Какво правя в свободното ми време? / What I do in my free time


За 50-и път започвам да пиша този пост и ако пак се спра и изтрия всичко ще го зарежа ей така, недовършен, да си знае...

От много време исках да направя нещо подобно, защото на мен ми е интересно да виждам какво правят хората в свободното си време/когато имат други по-сериозни задължения, но ги отлагат.
Надявам се на вас също да ви е интересно и забавно, пък и вече се вижда началото на лятото, края на училището, а за тези в университета - дръжте се, още малко остана.
И сега нека да започваме ....

Какво правя в свободното ми време: 

1. Интернет пространството.
Първо с трите черни дупки на моя живот, в които аз обожавам да се изгубвам и да не излизам в продължение на часове, дори и ходенето до хладилника в този случай също ми е проблем. И така това са YouTube, Tumblr и Pinterest.
Едва ли има нужда да казвам по нещо за тези платформи, но може би ще се запитате какво точно гледам в тях. Няма да ви държа в напрежение, а направо ви давам отговора.
YouTube - клипчета за здравословни рецепти (нали разбирате ... понеже аз съм почитател и практикувам здравословното хранене. Кой заблуждавам? Дори отражението в огледалото ще ми се изсмее ако му кажа, че почвам да ям здравословно.), тестване на неща тип "Направи си сам", туристически влогове и някакви видеа под формата на скечове, идеи за нещо или всичко, което ми се стори забавно (да гледаш как горят дърва в камина е толкова успокояващо, особено ако можеш да го правиш 100 часа).
Tumblr - разни колажи направени от фенове на любимите ми двойки от сериали/книги, новини (Като не гледам новини по телевизията, от този сайт научавам "новите" драми на света), гифчета (Обожавам ги!!!). Да живеят котките!!!
Pinterest - вдъхновяващи цитати, забавни цитати, снимки на котки(животни), book's aesthetics,


ГОНЕТЕ МРАЧНИТЕ МИСЛИ С ВИДЕА НА КОТКИ! ВИНАГИ ПОМАГАТ!

2. Чета книга.


Това сигурно не сте го очаквали съвсем. За малко да ви хвана неподготвени. Провал! Все тая, сега да продължим по същество.
Аз съм читател, така че е напълно нормално да чета в свободното ми време. Всички знаем за силата на книгите, как могат да те отведат в друг свят и да забравиш за няколко часа(зависи колко време четете) от реалността, а после с нови сили да продължиш напред. Ами да, страхотно бягство, ако трябва да останете там, където сте, но поне го прекарвате приятно.

3. Слушам музика.
Някой от най-слушаните от мен песни в момента:
KYGO, Selena Gomez - It Ain't Me 
Little Mix - Touch
Zedd, Alesia Cara - Stay 
Pitbull, J Balvin, Camilla Cabelo - Hey Ma 
Ryan Riback, Starley - Call On Me (Ryan Riback Remix) 
Jason Derulo, Nicki Minaj - Swalla
Списъкът непрестанно става все по-дълъг и до края на 2017 (както се ѝ казва плейлиста) със сигурност ще е събрал много песни, с които да си спомням самата година с дадени моменти.
Също така тук включвам и спонтанните танци. Музиката винаги ме зарежда положително и я използвам във всеки удобен случай.

4. Правя се на художник (ключовата дума е "правя")
Ако искам да спра за всичко, а съм преслушала вече всичките ми песни от плейлиста до писване започвам да сътворявам разни драсканици по мой си очарователен начин. Ако никога не сте имали желанието да хванете и да надраскате един лист, то не знам какво да кажа ... Понякога гледам и уроци как се рисуват някои неща и в 85% от времето крайният резултат е нещо наподобяващо оригинала, но сякаш е пратено от друго измерение, далечен братовчед, който никой не знае, че може да съществува.

5. Уча. 

Да, това правя в свободното ми време понякога, не изпадайте в ужас! Моля! Ако имам да представям презентация, няколко контролни в една седмица, то обичам да си почна от рано и да си правя нещата по-лесни за мен. На няколко пъти се хващам да мисля как мога да включа лаптопа и да вляза в Интернет и бла, бла, бла. Но се сещам, че това няма по никакъв начин да ми помогне и ще се чувствам зле ако не съм си научила като хората за теста, дори и той да се окаже нещо различно то представите ми за това какво може да се падне, все пак е важно, че съм се подготвила.

6. Говоря си по телефона. 
Може би най-неносещото нищо ползотворно нещо от списъка досега.(Не вярвам клюките да се броят) Но какво да се прави обичам да си говоря за щяло и нещяло, да се посмея малко на гърба на другите и да изпусна парата. Разбира се, всичко е в двете посоки!

7. Навън с приятели, по магазините или някъде, където има храна.



Обичам да прекарвам време си с приятели, защото така мога да се опитвам да ставам все по-отворен човек и да се карам вътрешно да говоря повече, а не да съм слушател.
Покупките винаги оправят настроението и действат ободряващо. Всичко само да е в определени граници!
Винаги е хубаво да ядеш някъде навън (как съвсем случайно и без да искам бутнах храната в поста). Дори и да си на любимо място няма как да си опитал цялото меню, особено ако сте като мен и обичате едни неща повече от други. Пица, ястия с картофи, тортички..... и всичко останало след това се подрежда в списъка. Храната ВИНАГИ оправя настроението, ако е сготвена хубаво и сте в добра компания, въпреки че последното не е чак такъв проблем, храна има все пак!
Разходките в парка също действат ободряващо на мозъка ми особено ако пред мен има красива гледка. Няма как да не почнеш да мислиш какво правиш с живота си на такова място?!

8. Подготвям си постове за блога.



Ако ме чака тежък период, искам да съм подготвена и да си имам постове, които да се пускат от време на време, така че да не замре блога, защото вече стана прекалено важна част от живота ми, че да го оставя. Случвало ми се е да пиша по пет и повече поста на ден за някога в бъдещето, но просто ситуацията го изиска. Обикновено това е и времето, когато наистина всъщност ми е приятно да си пиша и имам желание, а идеите идват от само себе си. Блогът в момента заема главна позиция в приоритетите ми, нищо че може и да не изглежда така, но повярвайте, за да се държа за плана по един пост на седмица до края на определен момент трябва да се правят жертви. 

Е, това са нещата, които правя в свободното ми време, надявам се да ви е било интересно и да сте погледнали по малко по-различен начин на някои от тях. В крайна сметка ние избираме какво да правим в свободното ни време, а това сериозно може да повлияе на близкото и далечното бъдеще. Така че правете неща на своя отговорност! Най-вече такива, които ви носят радост и ви карат да се чувствате поне малко живи ;)